Консултация с тийнейджър от последните дни ме провокира, за да напиша този текст!
Родители, моля давайте пространство на децата си.
Разбирам загрижеността, притесненията Ви, желанието Ви да спестите болките, разочарованията, горчивия опит, който сте имали и не искате да преживеят децата Ви, НО това е невъзможно.
Аз също съм майка и Ви разбирам.
Но като психолог, често работя с тийнейджъри, които поради обичта и лоялността си към родителите, буквално търпят всяко тяхно изискване и желание, само за да не ги разочароват. Вследствие на това, децата Ви се затварят, или избухват или стават нервни, или бойкотират всеки Ваш опит. Вие се питате какво се случва с детето Ви, а те се питат : Защо нито веднъж не ме попитаха какво искам аз?!?
Опитайте се да приемете, че децата Ви са отделни личности от Вас, че не са като Вас, че имат собствен ритъм, темпо, поглед и преживяване на живота. Вие може да сте амбициозен, деен, спортен тип човек, а детето Ви може да е притеснително, по-лежерно и да се интересува от инвестиции, а не спорт. И какво печелите Вие, ако го накарате да спортува, ако то иска нещо друго? Да, спорта е важен и полезен, не отричам. Но тук идеята на това, за което пиша е друга!
Питайте и по-важно, чуйте какво искат децата Ви, какво ги притеснява, какво ги вълнува, за какво мечтаят. Повярвайте, че те много искат това!
А Вие какво правите? Казвате: Аз най-добре зная, имам повече опит, правя всичко възможно, за да може детето ми да живее добре. И в това няма нищо лошо. Затруднението идва от това, че Вие смятате, че е много добре детето Ви да е лекар, например, а то всъщност иска да се занимава с дигитален маркетинг.
И споровете обикновено се случват по тази линия: Вие казвате, кое е най-добре за него/нея, той/ тя казва, че иска друго. Вие омаловажавате желанието и налагате своето. И ако това се случва достатъчно дълго време у детето ви се нагнетява напрежение, което така или иначе трябва да излезе – спори, вика, не учи, кара се с вас, дразни ви…
И ако имаш трудност в това какво и как да кажеш, не знаеш защо детето ти се държи по един или друг начин, насреща съм, за да поговорим.
Автор: Деница Божанова, Психолог
За още полезно съдържание от автора - психолог Деница Божанова може да последвате линковете:
От началото на учебната година, към мен се обръщат родители, които искат да говоря с децата им, защото както казват те „Не мога повече“, „ Вече не зная какво да направя“.
прочети ощеНай-голямото признание за всеки родител е да бъде оценен, като добър и справящ се родител.
прочети ощеНовата учебна година е на прага.
прочети ощеНе забравяй, че да си родител не означава, че имаш дете, а че детето има теб.
прочети ощеДинамичното време, в което живеем, изисква и от тийнейджърите ни да порастват много по-бързо.
прочети ощеТийнейджърството е период и това успокоява доста родители.
прочети ощеМного често се случва, когато при мен дойдат родителя/ лите на тийнейджър, разговора да стигне до момент, в който родителя да сподели, как той се чувства все едно не съществува.
прочети ощеВярвам Ви се е случвало да чуете от родител/ли : „Детето си е мое“, „ Аз съм го създал/а, и аз казвам какво ще се случи“, „Докато живее в моята къща, ще прави, каквото кажа аз“ и подобни.
прочети ощеЧувам много родители, които идвайки при мен казват: „Не разбирам защо е все недоволен/а? От него се иска само да учи“.
прочети ощеПовечето родители, които идват или се обръщат за съвет към мен, смятат, че са възпитали и подготвили по най-добрият начин за Живота детето си.
прочети ощеРодителите искат най-доброто за децата си. И се стараят да им го осигурят.
прочети ощеАко имаш дете/ деца, особено в тийнейджърска възраст, значи разбираш какво означава израза : „Все едно говоря на стената“, или поне такова е твоето усещане.
прочети ощеМного родители споделят с мен, че не разбират децата си. Много юноши ми споделят същото. От къде идва разминаването?
прочети ощеИмате ли представа какво се случва в главите на тийнейджърите ви?
прочети ощеЧесто родителите, особено на деца, навлизащи в тийнейджърството, правят какво ли не, само и само децата им да учат.
прочети ощеКато родители, правим всичко възможно да осигурим спокойна, здравословна и сигурна среда за децата си. Стремим се децата ни да не са тревожни.
прочети ощеЖивеем в толкова динамично време, че стресът и вечното бързане, са неизбежни.
прочети ощеКато психолог, към мен често се обръщат родители, които са притеснени, а и разочаровани от факта, че влагат всичко в детето/ цата си, а то/ те не само, че не искат да учат, но и нямат идея какво искат, да не говорим за планове и цели.
прочети ощеЗнаете ли, че най-важният въпрос в ума на Вашия тийнейджър към Вас, като родител е: „Обичате ли ме?“.
прочети още