Какво означават за тийнейджъра думите, които му казваме

От 5г. до 25 годишна възраст учим.

„Детето ми не слуша“ „Детето ми не иска на учи“

Прави впечатление, колко често и колко много, родителите се обръщат към мен с единствената мисъл, че детето им не иска да учи.

Основният въпрос при тийнейджърите е : защо ми е да уча това, като то никого няма да ми трябва в живота?

От началото на учебната година, към мен се обръщат родители, които искат да говоря с децата им, защото както казват те „Не мога повече“, „ Вече не зная какво да направя“.

Най-голямото признание за всеки родител е да бъде оценен, като добър и справящ се родител.

Консултация с тийнейджър от последните дни ме провокира, за да напиша този текст!

Новата учебна година е на прага.

Тези дни си мисля за родителството.

Не забравяй, че да си родител не означава, че имаш дете, а че детето има теб.

Лято е.

Динамичното време, в което живеем, изисква и от тийнейджърите ни да порастват много по-бързо.

Тийнейджърството е период и това успокоява доста родители.

Много често се случва, когато при мен дойдат родителя/ лите на тийнейджър, разговора да стигне до момент, в който родителя да сподели, как той се чувства все едно не съществува.

Вярвам Ви се е случвало да чуете от родител/ли : „Детето си е мое“, „ Аз съм го създал/а, и аз казвам какво ще се случи“, „Докато живее в моята къща, ще прави, каквото кажа аз“ и подобни.

Чувам много родители, които идвайки при мен казват: „Не разбирам защо е все недоволен/а? От него се иска само да учи“.

Повечето родители, които идват или се обръщат за съвет към мен, смятат, че са възпитали и подготвили по най-добрият начин за Живота детето си.

Родителите искат най-доброто за децата си. И се стараят да им го осигурят.

Ако имаш дете/ деца, особено в тийнейджърска възраст, значи разбираш какво означава израза : „Все едно говоря на стената“, или поне такова е твоето усещане.

Имате ли представа какво се случва в главите на тийнейджърите ви?

Често родителите, особено на деца, навлизащи в тийнейджърството, правят какво ли не, само и само децата им да учат.

Като родители, правим всичко възможно да осигурим спокойна, здравословна и сигурна среда за децата си. Стремим се децата ни да не са тревожни.

Живеем в толкова динамично време, че стресът и вечното бързане, са неизбежни.

Като психолог, към мен често се обръщат родители, които са притеснени, а и разочаровани от факта, че влагат всичко в детето/ цата си, а то/ те не само, че не искат да учат, но и нямат идея какво искат, да не говорим за планове и цели.

Знаете ли, че най-важният въпрос в ума на Вашия тийнейджър към Вас, като родител е: „Обичате ли ме?“.